КЛЕНДЗУ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Диал. Клензувам се. Помня добре как жените въобще се отнасяха към него със съжаление и го окайваха. Някои по-слободни го закачаха и искаха да се клендзуват с него [Прашилника]. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 41.
